Инвитро оплождане грях ли е, харам ли е? Какво трябва да знаете от религиозна и етична гледна точка

“Инвитро оплождането грях ли е, харам ли е?” е един от въпросите, които най-често вълнуват двойките, обмислящи да започнат лечение. Краткият и ясен отговор е следният: според общото становище на водещите религиозни авторитети в ислямския свят, включително Дирекцията по вероизповеданията в Турция, лечение чрез инвитро оплождане, извършено с яйцеклетка и сперматозоид на самата съпружеска двойка, не се счита за религиозно проблематично. Въпросът възниква, когато в процеса участва трето лице (донорска яйцеклетка, донорска сперма или сурогатно майчинство). Тази статия не представлява религиозна фетва; целта е двойките да разполагат с точна информация, за да могат да задават по-осъзнати въпроси на своите духовни съветници.

Позволено ли е инвитро оплождането от религията? Кратък отговор

От гледна точка на ислямското право същината на въпроса е чия яйцеклетка и сперма се използват при лечението. Запазването на произхода (родословието) се смята за един от основните принципи в исляма. Затова:

• Инвитро оплождането (IVF/ICSI), извършено със собствените репродуктивни клетки на съпружеската двойка, се смята за позволено според мнението на мнозинството, защото полученият ембрион генетично принадлежи на майката и бащата и не съществува объркване на произхода.
• Използването на донорска яйцеклетка, донорска сперма или донорски ембрион обаче не се счита за позволено от по-голямата част от авторитетите, тъй като в този случай генетичният произход на детето се дължи на трето лице извън брака.
• Сурогатното майчинство също се разглежда като спорен и обикновено неприемлив метод по сходни причини.

Тази обща рамка е до голяма степен обща за различните мазхаби (правни школи) и религиозни съвети в различните страни, с известни нюанси.

Мнението на духовните авторитети и ислямските учени

Във фетвите, публикувани от Дирекцията по вероизповеданията на Турция, както и в решенията на международни институции като Ислямската академия по фикх, се наблюдава последователна линия: лечението се приема за допустимо, докато остава в рамките на брачния съюз и се извършва със собствения генетичен материал на двойката. В основата на този подход стои разбирането, че раждането на дете е религиозно насърчавана цел, а медицинското решение се приема за законен изход, докато брачната връзка и произходът не се нарушават.

Инвитро оплождане със собствена яйцеклетка и сперма на съпружеската двойка

Безплодието е медицинско състояние, а лечението му е медицинско право. Когато яйцеклетката се вземе от майката, сперматозоидът — от бащата, оплождането стане в лабораторна среда и полученият ембрион бъде трансфериран обратно в утробата на същата майка, родословната линия не се прекъсва през целия процес. Затова повечето религиозни учени разглеждат този метод като решение на здравословен проблем, изискващ лечение, и дори го смятат за предпочитан пред осиновяването, тъй като детето е биологично свързано и с двамата родители.

Донорски полови клетки и сурогатното майчинство подлежат на различна преценка

Когато става дума за донорска яйцеклетка, донорска сперма или сурогатно майчинство, дискусията се променя изцяло. При тези методи в процеса участва генетичният материал или утробата на трето лице, поради което мнозинството становища ги смятат за неприемливи, тъй като се създава биологична връзка извън брака. В Турция например лечението с донорска яйцеклетка/сперма и сурогатното майчинство са и законово забранени в страната; за двойките, търсещи лечение по тези методи, е важно да преценят едновременно и правния, и религиозния аспект.

Защо инвитро оплождането не се разглежда като грях, а като решение?

Раждането на дете се смята за важна част от институцията на семейството и продължението на рода в ислямската мисъл. Безплодието пък е медицинско състояние, което не зависи от волята на човека; търсенето на лечение, както при всяко друго заболяване, е законен стремеж. Когато инвитро оплождането се прилага в рамките на брака и със собствения генетичен материал на двойката, то се разглежда като резултат от този стремеж, а не като грях. Всъщност в много мюсюлмански страни отделения по инвитро оплождане функционират открито в държавни и университетски болници — това е показател за обществено и религиозно приемане на темата.

Общ подход в другите религии

Темата не е специфична единствено за исляма. И в различните течения на християнството се прави подобно разграничение: лечението със собствените клетки на съпружеската двойка се приема до голяма степен, докато използването на донор или практики, свързани с унищожаване на ембриони, се критикуват от някои църкви. В юдаизма пък обикновено се подхожда по-гъвкаво към инвитро оплождането, заради приоритета на заповедта за раждане на потомство. Тъй като във всяка религиозна система могат да съществуват различни тълкувания, най-сигурният път е човек да се допита до мнението на общността или течението, към което принадлежи.

Етични дискусии: замразяване на ембриони, излишни ембриони и генетично изследване

Освен религиозния аспект, при инвитро оплождането често се повдигат и някои етични теми:

• Замразяване на ембриони: Излишните ембриони, получени по време на лечението, могат да бъдат замразени и съхранени; тяхната по-нататъшна съдба (бъдещо използване, дарение или унищожаване) е тема, обсъждана както от етична, така и от религиозна гледна точка, и решението се оставя на двойката.
• Генетичен скрининг (PGT): Генетичните изследвания на ембриона за установяване на риска от определени наследствени заболявания се извършват при наличие на медицинска индикация. Използването им за избор на пол е законово забранено в много страни, включително в Турция, и клиниките са длъжни да спазват тази граница.
• Многоплодна бременност и брой ембриони: Определянето на броя на трансферираните ембриони с оглед здравето на майката и бебето е етично изискване на съвременната медицинска практика.

Често задавани въпроси

Инвитро оплождането категорично забранено (харам) ли е?

Не. Лечението, извършено със собствена яйцеклетка и сперма на съпружеската двойка, се смята за позволено от повечето религиозни учени, включително от Дирекцията по вероизповеданията. Дискусията за забраненост се отнася основно до методи с участие на трета страна — донорски полови клетки или сурогатно майчинство.

Микроинжектирането (ICSI) подлежи ли на същата преценка?

Да, ICSI също е разновидност на инвитро оплождането и подлежи на същата преценка, стига да се използват собствените клетки на същата съпружеска двойка.

Религиозното становище представлява ли категорична фетва?

Не, тази статия има чисто информативен характер и не представлява фетва. За вашия личен случай най-правилно е да се консултирате с религиозен авторитет от общността или течението, към което принадлежите.

Замразяването на ембрионите при инвитро оплождане поражда ли религиозен проблем?

Този въпрос е спорен и сред учените; някои становища не намират проблем в замразяването на собствен ембрион от съпружеска двойка за бъдещо използване от самата нея, докато по въпроса за съдбата на ембриона (дарение, унищожаване, времеви ограничения) съществуват по-предпазливи мнения. Затова преди вземане на решение за замразяване е полезно да получите информация както от клиниката си, така и от вашия духовен съветник.

Заключение: решение, основано на информация

Инвитро оплождането, приложено при правилните условия, е метод, който намира широко религиозно приемане и се използва безопасно от медицинска гледна точка от десетилетия. Успеваемостта варира в зависимост от възрастта, причината за безплодието и клиничните условия; нито една клиника не може да гарантира сигурен успех, затова реалистичните очаквания са от значение. Двойките, които искат да изяснят както медицинските, така и религиозно-етичните аспекти на процеса, трябва да получат индивидуална информация от надежден център по репродуктивно здраве, преди да започнат лечение, а при религиозни въпроси — да се консултират отделно със своя духовен наставник. Предварителна консултация с екипа на GynoLife IVF може да бъде добра отправна точка за изясняване както на самия процес на лечение, така и на подходящите за конкретния случай възможности.